05.30.09
Дай сега едно студено пиво – дай по-живо, дай по-живо…
От оксидите на хлора най стабилен е дихлорният хептаоксид, който е анхидрид на перхлорната киселина.
Това изречение не ми мяза на трудно запомнящо се и в действителност не е. Сложете обаче още около десет хиляди подобни, натъпкани с доволно количество информация и когато ги научите всичките, ми се обадете по телефона, че аз пари за сметки немам.
Времето лети… кога бяхме април, кога бяхме млади и безгрижни и вилняхме по улиците и градинките без на следващия ден да се събуждаме едва-едва и махмурлии? Уви, вече сме май, даже почти юни, а аз с всяка изминала сутрин почвам да се събуждам все по-подпухнала и парцалива. 
И все пак сладките спомени от предните вечери остават да топлят изцъкления ми поглед и треперещите пръсти. Не си е лесно да си тотално out of space нон-стоп седем дни в седмицата, особено и ако не следиш кой ден от нея си изобщо. Всъщност добре би било като цяло да имаш поне бегла представа нощ ли е или ден…
04.09.09
I’m a mess
Well, I wake up in the morning with nothing to do
Gimme one reason and I’ll be drunk by noon
04.05.09
I’m a throwaway kid..and i’m proud of it!
Исках просто да ви кажа колко щастлива бях през изминалите седмици и как в момента ми е криво от някои неща, които се случиха, които не се случиха, от казаното , от премълчаното, от странното държание, от алкохола… и всъщност всички тея работи ме карат да бъда щастлива и в момента, да се радвам на топлото време, на слънцето, на крачките по главните улици, на смеха и залитането, на шегите и на игрите на белот и особено когато ми влезнат добри карти и съм първа и кажа „без коз”, после отпия от вкусното студено Шуменско и изкарам пет поредни ръце, а останалите ги прибере човекът от моя отбор. Идилия!
03.02.09
“Разни хора, разни педераси”
Цял ден не мога да се отърся от гаденето и парещите очи, тъй като ме е налегнал ебати скапаният махмурлук. Дори фактът, че си изгорих кожата на гърба с вряла вода, която накрая почна да изтича eдва ли не през носа ми, не ми помогна да се оправя.
И така гледам цял ден телевизия, тъпках се с мазен чипс, слушах некви пънкарии и въобще положението си е ебало майката. А най се дразня, че снощното брутално пиянстване въобще не влизаше в сметките ми.. все тая, смазах се от танци-манци, бири-мири и зверска лигня , и понеже сега ми се прииска да попиша и да похраня на воля, реших че тоя път ще споделя мнението си за всичките „разни хора, разни педераси”, които могат да се мернат в някой клуб – от готините пички и яките копелета до мазните червеи, излезли от къщите си само и само да си намерят малко качествен мат’риал за някоя доволна чекийка. Хехе. Колко гадно, а? 
