to the other one… with love

За какво си ми?
Не си ми притрябвал.
И нищо твое не ми е притрябвало.

Не ме гледай.
Не смей, защото ми се повръща като го правиш.
Не ми говори, защото не те слушам.
Иска ти се да ме докоснеш?
Искай си.
Но това никога повече няма да се случи.

Ако още веднъж те видя, ще те убия.
Ако само още веднъж ми се наложи да стоя с теб в една и съща стая, пак ще те убия.
От теб няма да остане нищо.
Не те понасям. Не те издържам. Не мога да те гледам.

Колко тъпа трябва да съм била, че да ти позволя да станеш част от живота ми?
А ти колко ли нагъл трябва да си бил, че да си помислиш, че това ще се случи?

Умирай, нещастнико.
Умирай от яд, че вече никога няма да  ме имаш.

Тъпак.

Шест стъпки към сравнително стабилно и качествено личностно самопостигане

1…2…3…4…5…6

 

You’re my kind of guy,

cause I like your style and you sound as horrible as me.
And I don’t mind, if you’re unkind, you’re reminding me of me.
And heads will roll, as it takes its toll on you, and me…

„ Нищо не знам и нищо не разбирам, не съм от тук и съм за малко”- една абстракция за живота и няколко недоказани, но напълно истински истини, свързани с него

Да поговорим за онова, за което никой не иска да говори – признанието, че животът е скапан, а ние сме още по-скапани, задето се опитваме да си го направим хубав и стойностен – нещо, което се оказва, че е напълно невъзможно, но ние сме твърде глупави и разбираме това твърде късно, чак след като отдавна вече сме изгубили всичкото си време на света и сме съсипали всичките си листове хартия в писане на абсолютно грешни чернови.

Coffee in the morning

Събота сутрин.

Ще доживея ли да се събуждам в нормален вид? Миналата седмица бяха синини. Днес са белези от коприва. Какво ли ще е следващия път?

Stanadard enthalpy of combustion

Замислял ли се е някой, колко сложен е всъщност животът? Тази необозрима и неизмерима смес от време и материя…*

Introgoing

Имало едно време една идеална сфера….

(Н)Е(-)Липса

Чудесно… трудно е да се измисли подходящо заглавие, особено когато съдържанието липсва. Тези дни само липси около нас. Липси на хора, липси на време, липси на желание… ако сложим едно „е” отпред, би било различно. Но на кого ли му се занимава да си добавя буквички, които сами по себе си нямат абсолютно никакъв смисъл?

you can say i am not nice that i’m walking on thin ice ’cause i ask

tell me why you are laughing
it makes me feel like i’m nothing

Неделя

Sun-day.