Да поговорим за онова, за което никой не иска да говори – признанието, че животът е скапан, а ние сме още по-скапани, задето се опитваме да си го направим хубав и стойностен – нещо, което се оказва, че е напълно невъзможно, но ние сме твърде глупави и разбираме това твърде късно, чак след като отдавна вече сме изгубили всичкото си време на света и сме съсипали всичките си листове хартия в писане на абсолютно грешни чернови.
Събота сутрин.
Ще доживея ли да се събуждам в нормален вид? Миналата седмица бяха синини. Днес са белези от коприва. Какво ли ще е следващия път?
Замислял ли се е някой, колко сложен е всъщност животът? Тази необозрима и неизмерима смес от време и материя…* Read More »
Чудесно… трудно е да се измисли подходящо заглавие, особено когато съдържанието липсва. Тези дни само липси около нас. Липси на хора, липси на време, липси на желание… ако сложим едно „е” отпред, би било различно. Но на кого ли му се занимава да си добавя буквички, които сами по себе си нямат абсолютно никакъв смисъл?
tell me why you are laughing
it makes me feel like i’m nothing
Sun-day.
Колкото по-малко човек протестира срещу всичките трудности, които правят живота му мъчен, толкова по-лесно свиква с тях… и се научава да ги преодолява.
…или поне така би трябвало да бъде… нали?
