Ейй, аз съм много тъпа, бе! То не че това не го знаем всички, просто съвсем изтрещях, дето се вика. Начи да ‘зема да отида на един концерт – първият за сезона! – и да забравя да му направя кратък репортаж… ми то тва на нищо не прилича , а аз имам и искам да споделя много неща по въпроса! Беше си истинско преживяване, лично аз накрая съвсем се смазах, още по-смазваща ми беше мисълта, че в три и половина сутринта ще се наложи да се къпя, затова си легнах с опушена кожа и мръсна коса, и без друго на следващата сутрин щяхме да сменяме чаршафите.
Но нека разказвам хронологично и поред. Read More »
Архив по месеци: септември 2008
Ей го на – застудя вече. Уж казват, че циганското лято идвало, засега обаче няма изгледи времето да се пооправи. Не че според мен сега се е развалило, дори напротив – е, вярно, че почти постоянно плющи сив дъжд и че небето е доста сърдито… но какво пък, влизаме вътре (зад гълтача) и се разполагаме на топло.
На мен лично ми е кеф да мръзна. После лесно се разтопявам, то това хич не ми е проблемно. Нека да вали, нека вятър да има, сняг да препръсква – абе само да има. Де се е чуло и видяло някой да се оплаква от излишъци? Само от липси. Да, калта е кофти чувство, но за това си имаме кубинки (които също се калят, но за това си имаме кърпички, да го …– ех, кръговрат на…ъъъ…живота?, всъщност – все тая – при всички положения е нещо почти перверзно сложно). Read More »
Аз лично знам за три техни щабквартири – на Журналист, на Св.Седмочисленици и на Народния театър. Мога с чиста съвест да кажа, че тези от първия пойнт са най-изискани и възпитани (въпреки че лъжат, че са строителни работници…). На площада съжителстват най-различни групи хора, но мисля да му посветя отделен пост някой път.
Read More »
Оо, да, днес пак сме в настроение да сме злобни, даже и дар-слово имаме. То ни посети доста неочаквано, особено след сутрешните ни напъни да сътворим нещо, щамповано с дамгата „специална доставка” и тамън да го завършим, вдъхновението ни буквално изтече през пръстите, неупотребено докрай при това. Но, ебали сме му майката, дето викат простаците. Много ми се ще сега да почна направо да храня всичко живо, що изскочи пред очите ми. Мога! Но, все пак , и аз днес (и така от бая време) съм обзета от неимоверното щастие на съществуванието си – небето ми изглежда по-синьо, музиката я чувам по-силно, шегите са по-смешни…но да не издребнявам, сега моите огромни радости не са център на вниманието. По-скоро си седя кротко на стола и си мисля за нещата, които съм чула по свой адрес откак проимах собствен такъв, откакто започнах да прониквам във външния свят и той в мен, по-простичко (и болезнено) казано. Леле, ужасявам се! Хахаха, к’ви ли не работи и слухове, чак да се чудя аз ли съм човекът, за когото се отнасят. Ама става дума за онея, изказани по-специално, почти анално, т.е – зад гърба ми. Read More »
Абе, напоследък се улавям, че много искам някакви неща. Е, не какви да е, разбира се, не говоря за чифт нови кецове или ново червило, става дума за онези, сериозните простотии, благодарение на които човек има възможност да се порадва малко на живота си. Звучи супер гадно, при положение, че навън всеки казва, че обича живота , а вкъщи троши мебели и забива юмруци в стените, врещейки, че го мрази и че иска да умира. То това е най-лесното, и аз много пъти съм искала да ме сгази някой трамвай, или да ме блъсне кола, та да изпадна в безсъзнание и да забравя поне за малко какво представлява настоящето ми точно в тоя момент. И после си казвам, че все пак не ми се мре все още и че все някак ще издрапам на повърхността. Обикновено в такива ситуации най-помага хуморът, проявен намясто. Черен, бял, розов – все тая, само да е смешно. Това е цаката, дами и господа, това е начинът, по който продължаваме напред. А къде е това „напред”? Защо е лошо човек да се връща назад? Ей това го не разбирам. Хелп?… Read More »
Да, и аз често се питам „къде ми е шибаният трилистник, по дяволите?!”. Тоест, понякога, когато ми залипсва вдъхновението. Ей така, откъсвам се от настоящето и се пренасям в някъв нереален свят, в който, да си призная честно, се чувствам повече от свойски. Ми да – няма материя и всичко е безплътно. Може и да звучи социопатски, но така сме ние, разполагащите с излишъци от фантазия и творчески дух. Ние (се опитваме да) мислим и си задаваме скапани въпроси, чиито скапани отговори не знаем. Често те се въртят именно около трилистниците. Около вдъхновението и жаждата за създаване и претворяване на изкуството. Read More »
(Част Втора)
Досега говорихме за това колко тъпи са мъжете и изразихме огромното си учудване от факта, че жените, когато се влюбят или усетят някакво привличане, не само с готовност, но и с радост забравят този лееко тревожен факт. Защо? Ако помислим логично – защото са жени. А жените са обречени да правят грешни избори всеки един път, в който им се прииска някой да ги милва и да им казва колко са прелестни. Казвайте си го сами, бе, идиотки, нали затова имате огледала по къщите си!
Ама не – момичешката суетност е някакси прекалено хигроскопична, за да бъде умъртвена толкова лесно. Жалко.
Read More »
(Част Първа)
Тъпите копелета ме принудиха да напиша това.
Заслужават го, бе! Не че те биха могли да проумеят к’во означава при положение, че понякога проявяват малоумие, достойно не само за съжаление, но и за оплакване. Плачете, дами, докато можете. Плачете за тях, но за нищо на света не го правете с добри намерения. Съдерете се от рев, нека очите ви изтекат, докато от очните ви ябълки не се проточат безжизнените очни нерви, но нека това да е от ярост, че тварите са се разминали толкова леко.
Знаете ли кое е най-голямото щастие на едно момиче? Когато скапаняците около него се разкарат веднъж завинаги от живота й, а ако вземат и направо да пукнат – well done,едно нещо навреме и като хората.
Ама моля ви се. Никоя няма да тръгне да убива. И как, при положение, че сърцето й не бие, трахеята й е задръстена от сълзи и се чувства като пребита с най-твърдата дъска на пода. И това е само физическата страна на нещата. Слабият пол затова е слаб, щото не търпи дълго да му изгарят кожата с ръжен.
При свинете обаче е различно. В смисъл, мъжете. Тия са колкото безмозъчни, толкова и безчувствени. Което си е много. Не е стряскащо, просто досадно, ежедневно и адски банално. Read More »
