Каква я мислихме, а тя каква стана?
Отговорът е *три снежинки* , затова нека не си го задаваме тоя въпрос.
Е, нищо де.
Днеска подхващаме от следобеда и така чак до следняколкодни сутринта.
И така чак до другата на другата година.
И туйто.
Наш’та маса поздравява ваш’та маса…!
Аз тук ще направя малка рекламка.
Но първо: възрастните около мен постоянно ми повтарят, че наливането с бирички било мъжка история. А и не само те, някои от приятелките ми също.
Но аз съм си упорита, ПЪК! Read More »
Скъпи дами, не мога повече! Обявявам революция! Но не каквато си мислите.
Отново хващам перото и започвам да драскам патетично-диаболични редове, свързани с най-ужасното и същевременно най-предизвикателното на тоя шибан свят – нашият живот!
Последните три месеца ми се чинят на триста години.
Вече не помня нито какво ми се е случило, нито как, кога или къде, а защо – да не говорим. Принципно три месеца са си бая време. И както казах, паметта ми е станала изключително слаба, а в главата ми освен оскъдна мозъчна маса, вече има и голямо объркване. Не се сещам как започна всичко, но мога да кажа как приключи – със заслужена почивка. И все пак ето малка възстановка на събитията в сградата, наречена ХФ на СУ.
