Или иначе казано - истината за живота *подсмърк*

Защото ми писнА да си троша главата за сметка на нечия чужда шибана простотия. И защото ми дойде до гуша да гледам как някакви тъпи путки се държат яко зле. Бъркат ми в мозъка бе, бъркат ми в тясната дупка.
Не ги карам да се променят, през кура ми е кой, какво и защо. Не ги карам да лъжат, да бъдат други хора, да правят или да не правят нещо… не. Да мрат.

Аз ще почна да се дрогирам.

„Glue sniffin’ kids don’t need anyone!”

И понеже пиенето от бая време ми е втора природа, реших да сменя малко репертоара или по-точно да го обогатя, щото да спра да пия – нямааа. Причината за друсането е, че искам да бъда ебати парцала всеки ден, по всяко време, не само в петък и през уикенда. ‘Щото ми става криво като ми мине махмурлукът. Искам никой да не ме закача, да не ме разпитва, да не се интересува от мен. Въобще – далеч! Искам и да не ме ебе кой кво казал, кой как го направил и т.н. То и сега не ме, обаче и аз съм човек, и аз се афектирам, и аз се нервя, и аз си изревавам очите.

Формулата на успеха:
Sex, drugs & rock n’ roll!
Дори старият Iggy Pop си го е казал много отдавна:
Liquor and drugs – lust for life!

Оф, дееба, напълнила съм си мп3-ката с дрогарска музика от горе до долу, ама ще си пусна UK Subs, че съм в лирично настроение.
WARHEEEAD, WARHEAAAD, WARHEEEAAAD…..

Айде наздраве, хелметексът е в джоба на дънките ми, нема да се разделям с него докато не реша, че все пак, видиш ли, си заслужава да ми пука.