Цял ден не мога да се отърся от гаденето и парещите очи, тъй като ме е налегнал ебати скапаният махмурлук. Дори фактът, че си изгорих кожата на гърба с вряла вода, която накрая почна да изтича eдва ли не през носа ми, не ми помогна да се оправя.
И така гледам цял ден телевизия, тъпках се с мазен чипс, слушах некви пънкарии и въобще положението си е ебало майката. А най се дразня, че снощното брутално пиянстване въобще не влизаше в сметките ми.. все тая, смазах се от танци-манци, бири-мири и зверска лигня , и понеже сега ми се прииска да попиша и да похраня на воля, реших че тоя път ще споделя мнението си за всичките „разни хора, разни педераси”, които могат да се мернат в някой клуб – от готините пички и яките копелета до мазните червеи, излезли от къщите си само и само да си намерят малко качествен мат’риал за някоя доволна чекийка. Хехе.  Колко гадно, а?

Принципно като отидеш в заведение тип бар можеш да срещнеш буквално всякакви образи. Барманите са отдавна на черешата , раздават щедро бири и шотове и си лафят помежду си за купона у Сашо Летвата миналата събота, когато Елена се забила с Калоян, чиято приятелка пък била на гости на баба си от село, за да й прекопае доматите и краставиците.

Около бара на рояци се събират познати на персонала, които са решили да наминат да ги видят и да се отрежат безплатно за сметка на заведението. Тук-таме във вип-зоната се мяркат и по един-двама заблудин чужденци я от Барцелоната, я от Ню Йорк в Америка…

Музиката се лее изпод компютъра, ди джеите пускат некви яки танцувални парчета, за да поддържат всеобщото Тази-вечер-ще-се-напия-като-свиня настроение, всичко е ток и жици, братле!! – отиваш в шест и се прибираш в полунощ, лазейки по баира, понеже трамваи и тролеи вече отдавна нема.

На сепарето квичат няколко превъзбудени женки, дошли с приятелките си да поразпуснат от тъпите лекции и смотаните гаджета. Навсякъде се търкалят бутилки и чаши, но хаос няма, просто щото всеки си пази неговия си алкохол , докато накрая не се почне едно всеобщо точене на лиги по едно и също шише.

Задължително има и някой пич, който току-що е скъсал с приятелката си и в знак на най-голямата си мъка, прикрита от „уж” злоба по „тъпата кучка” , е дошъл да си отвърти главата , но – ей, готин – в оня ъгъл има неква много яка мацка, що не се пробваш да си навреш езика в гърлото й? Без да губи нито миг, нашият човек заебва лузърската си физиономия и след тривиалното „Здрасти” , почва да разправя колко е нещастен , сломен, зарязан и унизен, докато на пичето не му стане жал и не си каже „Брейй, още ли имало такива мъже” и не навре си бедрата тоочно в ръцете му.

През това време пред кенефа се затлачва опашка от полу-напикани и доста недоволни хора, но момичето от другата страна на вратата не е виновно, че точно сега е в цикъл и че от половин час се мъчи да завре тампона си на правилното място. След като се справя с този проблем забелязва, че моливът в едното ъгълче на окото й се е разтекъл от потта, избила от напъни по предната задача, при което изгубва още пет ценни минути от времето на чакащата отпред тълпа, която вече е готова във всеки момент да извади вилите и греблата и да направи девойката на мазна кайма барабар с тампона й.

Езиците отдавна са се развързали, танците са почнали, бирите се леят, неадекватният смях е почти непрекъснат… идилия!
Не всички обаче са тъй щастливи. Самотният тип с отвратното изражение на проскубан гълъб, болен като че ли от кво ли не, налива стъклата едно след друго и подло оглежда жените и преценява коя е с най-перверзно излъчване. Дори се поколебава дали да извади телефона си и да направи някоя и друга про-снимка. Мазният психар е просто покъртителен, в бара няма момиче, което да не го е видяло и да не е казало на хората около себе си „вижте го тоя червясал гнусляр”, но пичът е над тези неща и изобщо не му дреме. Решава да излезе навън да напише някъв умрел смс, а след него остават стъпки от маста, която капе от дългата му гноясала коса. Бахти, много избруталях май

След два часа вече не се знае кой кого черпи, кой на кого и какво приказва, а само из главите на по-съвестните пиянки се мяркат мисли като „Как ще се прибирам сега?!?!?!” или „Нашите ще ме убият…..”. Тъй е то, мазалото е голямо, на тръгване всички се влачат по земята и едвам изтрайват да се приберат и да си изповръщат червата на фона на някое благо пънк парче на Ramones за успокояване на нервите и притесненията тип „Ще умра…”, прекъсвани от някое и друго мощно „блъъааа”.

Междувременно аз все още имам чувството, че някой продължава да ми бърка с отверка в хранопровода, чувствам се адски зле и въобще не ми се живее. Дори Рамонес не ми помагат, дееба. Чувствам се баш като избит електрон, както ме наричаше госпожата ми по химия всеки път, когато гледах тъпо (демек на всеки урок по хиляда и сто пъти).

Утре съм само на кафе некъде в района, а за други ден не ми се мисли, може някой трамвай да ми направи услугата да ме блъсне челно и театрално пред всичката сган, дето се събира да се чака с още по-голямата си приятелска сган не къде да е, а на Попа.

_______________________________________________________
И ще завърша драматичнo..again :
„Well, I just want to walk right out of this world,
‘Cause everybody has a poison heart”
_______________________________________________________