Исках просто да ви кажа колко щастлива бях през изминалите седмици и как в момента ми е криво от някои неща, които се случиха, които не се случиха, от казаното , от премълчаното, от странното държание, от алкохола… и всъщност всички тея работи ме карат да бъда щастлива и в момента, да се радвам на топлото време, на слънцето, на крачките по главните улици, на смеха и залитането, на шегите и на игрите на белот и особено когато ми влезнат добри карти и съм първа и кажа „без коз”, после отпия от вкусното студено Шуменско и изкарам пет поредни ръце, а останалите ги прибере човекът от моя отбор. Идилия!

Дали е от пролетта, или от хубавото реге, дали ставам по-палава и по-игрива, дали защото всеки божи ден ме спират хора по улицата да ми кажат колко съм хубава (слънчице) Или пък е защото дълбоко вътре в мен нещо ме тревожи, кара ме да страдам и да се самообвинявам понеже някой е направил нещо, което не мога да проумея колкото и да се мъча… но няма, защото се обичам, или по-скоро обичам своя филм, в който така брутално се вкарах и от който не искам да изляза. И защото точно във оная вечер първо бях радостна, после цялата се разтреперих, после ми стана тъжно, после се разсмях, след това се напих, и почти се сбих , и се ядосвах и се радвах ,че доказах някои неща, а най-накрая някой ми се обади и ми каза някакви неща, които за съжаление не помня, защото не помня и аз какво съм отговорила, но помня усещането , а то беше хубаво и още по-хубаво ми стана ей сега, преди малко, защото дойде откъдето не очаквах, въпреки че там, където го търся, го няма, а има само неща, от които и грам не разбирам, колкото и да се опитвам, и затова пак си казвам – да си ебат майките, само че със съвсем различна интонация
А утре – нямам никаква идея, знам само за дънковото си яке, за листовките, които ще раздавам и малкото парички , които ще получа, които ще отидат за билета ми за концерта на Mark Foggo. Пък за пиене няма да дам и стотинка, защото ще ме черпят Със сутрешно кафе и вкусен шоколад – също, ако си държат на обещанието , в което се съмнявам, защото вече зная, че не вярвам на никакви думи, нито дори на действия в нетрезво състояние. И си мисля, че от много време насам не съм се събудила истински, защото всичко е или прекалено хубаво, или прекалено ужасно, или прекалено замъглено

Но тогава в какво ми остава да вярвам?

В нищо. И това е най-хубавото, защото така никой никога не може да ме разочарова и защото така всеки и всякога може да ме зарадва…

______________________________________________________
И всичко това, зщото:

When you have nothing and life is ripping at the seems
You watch your hope and pride just go slipping with your dreams
Everything you knew and loved means nothing to you now
When no one’s around
Cause this an anthem for the kids out on the streets

Throwaway kids

Who haven’t got no money and have nothing left to eat

Throwaway kids

Broken hearts and broken homes will be sure to get you down
Fight, fight
But nevertheless the world keeps spinning around

(Throwaway kids на стрийт пънк бандата the virus )