ЗА

всички шибани нещастници по целия глупав свят, за всичките ми реални и нереални познати, за хората, с които сме дишали едновременно, за хората, с които сме си казвали „Наздраве“ макар и във различни измерения, за уникалните идиоти, които хиляди пъти са ми късали нервите, за най-близките ми, на които съм се обаждала точно когато съм била най-неадекватна, поздрав за трамваите,  в които съм плакала на връщане, които съм псувала, когато ги е нямало, а най са ми трябвали, за пейките, на които съм седяла, за сградите, пред които съм чакала, за светофарите, за разцъфващите вече храсти и дървета, за пролетните месеци, за шизофреничните ми сънища, за страховете ми, за очакванията ми, за глупавия ми компютър, за хилядите написани думи, за неизречените неща, за мълчанието, за вечерта на катерушката, за всичките спорове, обяснения, извинения, изслушани песни, напсувани олигофрени, харесвани хора, зарязани хора, уважавани хора, за футбола, за кубинките, за челсито, за  бирите, за картите, за кв. Изток, за билетния център, за учебника ми по химия на елементите , за гадните ми оценки, за пропадането, за изправянето, за спъването, за бягането, за бързането, за сълзите, за тъжното, за веселото, за гадното, за чувството да бъдеш използван, унизяван, канен на бири, очакван в 18.00 на Славейков, обсъждан, харесван, поздравяван, за емоциите, за неемоциите, за имането, за нямането, за всичките пространствени характеристики, за пиянските синини, за изгледаните филми, за отвращенията, за радостите, за влюбването, за главоболията, за работата, за едрите пари, за жълтите стотинки, за черпенето, за молбите, за свещите, за регето, за пънка, за Ой!-я, за наркоманите, за караниците, за сдобряването, за забравеното и запомненото, за кафенетата, за тортите, за огорчението, за времето, в което се обръщах назад и в което гледах напред, за часовника, за фантазиите, за приятелите, неприятелите, обидите, комплиментите, за повторението и за първите неща, за идните дни и въобще -

ЗА СМИСЪЛА.