От оксидите на хлора най стабилен е дихлорният хептаоксид, който е анхидрид на перхлорната киселина.

Това изречение не ми мяза на трудно запомнящо се и в действителност не е. Сложете обаче още около десет хиляди подобни, натъпкани с доволно количество информация и когато ги научите всичките, ми се обадете по телефона, че аз пари за сметки немам.

Времето лети… кога бяхме април, кога бяхме млади и безгрижни и вилняхме по улиците и градинките без на следващия ден да се събуждаме едва-едва и махмурлии? Уви, вече сме май, даже почти юни, а аз с всяка изминала сутрин почвам да се събуждам все по-подпухнала и парцалива. :\ И все пак сладките спомени от предните вечери остават да топлят изцъкления ми поглед и треперещите пръсти. Не си е лесно да си тотално out of space нон-стоп седем дни в седмицата, особено и ако не следиш кой ден от нея си изобщо. Всъщност добре би било като цяло да имаш поне бегла представа нощ ли е или ден…

Какво да ви кажа – почнах отново да ходя на лекциите по химия. Едва-едва, влачейки се в 9 сутринта до факултета по малкото баирче, което ми източва силите бая бързо. Влизам в аудиторията и след първия час съм вече полу-заспала, измръзнала от студ и умряла от глад. Оплаквам се… а от мен не се изисква почти НИЩО. Но отдавна свикнах да не търпя нетърпимото и да не присъствам на неприсъстваемото… в смисъл отдавна теглих чертата на „трябва” и го замених с „бОли ме, въобще не е задължително, да се ебат в гъза”. И съм си хепи. Даже вери хепи.

Лентяйстване, хойкане, миткане, пиене, наливане, запой Ой Ой Ой и прочие дивотии, които осмислят деня ми. Разбирате ли, не си лягам с мисълта, че на следващия ден професорът ще ми разкаже за мега-ултра-яките свойства на дихлорния хептаоксид, а с плановете за свинщини и гуляйстване, които съм си направила за следобеяда. А следобядът продължава и в ранната вечер, и във вечерта, че и през нощта, та понякога дори до следващата сутрин. Лудница.
Ми то кво, изпити идат, сесия, лайна – ебала съм ги… (само да гледат те да не ме наебат накрая). Оня ден за пръв път ме прояде гнясният червей на страха , че ще ме скъсат на всичките ми изпити После обаче си казах, че това не е възможно, тъй като ситуацията въобще не е толкова плашеща. Нищо, че дори не знам на кой урок сме по математика. Следващата седмица – три контролни. И винаги като си кажа „сядам да уча” и тамън хвана химикалката, някой ми звъни и единственото, което правя преди да изляза от нас, е да забуча пресата в контакта и да сложа некви пари в джоба на дънките.

Тия седмици и въобще от края на април не знам на кой свят съм. То не бяха концерти, балове, мачове, стотици излизания „на по бира”, които винаги завършват с актив от 6-7-8 точки, алкохолите се леят –шотове, менти, уискита, хора, лица, интимности, срещи, разговори, телефонни номера, шампионски лиги, ирландски пъбове, залитания по улиците и налазване по градинките…
Обожавам сегашното състояние на нещата.
Само дето въобще не мога да се осъзная. Нито знам къде съм, нито какво правя, нито какво е времето, дет’ се вика – „не на черешата, а на друга планета”, ама тва май вече го казах.

Ето, вече дори забравих кво точно исках да напиша в тоя пост. Така съм – забравям, не асимилирам кво ми се говори, треперя цялата, а най-якото е, че моето копче „игнор” все още не се е счупило и си баца баш как си требва, даже въобще не запецва, ми си го щракам по десет пъти на ден когато ми е кеф.
Толкова ми е все тая , че още пътувам из града с оная карта, дето изтече в началото на април. И всъщност отдавна изгубих бройката на хората, които ми се сърдят за нещо в момента. Ходи им обяснявай после що съм постъпила еди-как си, при положение че точно тогава съм била заета да се свиня и да върша от простотии нагоре, или пък че не съм им била длъжна и аз да им слушам техните тъпанарщините… ъъъ, деградацията е пълна и само песни за простащини са ми в главата.

Еех, кога дойде юни, а до вчера беше април…

http://vbox7.com/play:7570eb14