Събота сутрин.

Ще доживея ли да се събуждам в нормален вид? Миналата седмица бяха синини. Днес са белези от коприва. Какво ли ще е следващия път?

Мама ми е подредила бюрото. Вече се вижда какво е, но това няма да е задълго, защото аз го разбутах  отново. Поне има място за чашите с горещо кафе и студен портокалов сок. В немощния си опит да се освестя по-бързо, се тъпча с какво ли не, а нищо не помага, но в момента и без това съм почти ОК. Само главата леко ми тежи, може би от спомени. Или от липсата им. Хаха.

Не е честно. През повечето време НЯМАМ време, затова в петък и събота се чудя къде по-напред да отида и с кого да се видя. Вчера за краткото време от 8 часа бях на четири различни места (две от тях градинки) и беше лудница.

Току що дядо ми ми донесе закуската. Неговите сандвичи са най-вкусните на света. А аз съм наистина много разглезена. Е, случва се да ми скъсат нервите и тогава не ми е забавно, но иначе са прекрасни родители. Пълни с грешки – техните си, собствени лични грешки и падения – но мисля, че любовта им към мен е най-чистото и неопорочено чувство, което човекът като цяло е способен да изпитва.

Ммм, след закуската идва обедът, а след него – следобедното кафе. Обичам съботите.

Тогава се социализирам.

Разбира се ще си отделя време и малко да си поблъскам  главата върху закона на Хес (не Рудолф Хес, за съжаление) и върху някои други университетски задължения. Висшите ми цели изискват висша подготовка. Както и да си изчистя мозъка от „Цар Плъх”, защото книгата беше много тегава. Страхотна и уникална по сюжет, но много тежка.

По същество ние сме изградени от безстрастни молекули, но аз не вярвам в това. Иначе не бих могла да си обясня защо преди време се скарах на един преподавател, че нищо не разбирам от предмета му. Тогава излях доста страст върху него.

Хубаво е човек да е емоционален. Моментната истерия също е полезна, защото разтоварва. И това да показваш отношение към нещо, изобщо не означава да се „филмираш”. Казвам го, за който не го знае.

Ох, че вкусно кафе.