Малко настрани от философските и романтични терзания…. Read More »
О, не издържам повече! Не мога да продължавам да се преструвам… но не мога и да забравя, не мога да продължа напред както досега, защото оставам сама, но и не мога да се върна назад, защото ми отнемат миналото и най-хубавите часове…
Започва нов момент от живота на всички ни и никой не знае какво ще бъде след няколко месеца… знаем само, че ще е различно, и потегляме на път в най-лъскавите си одежди и най-щастливите усмивки, а вътрешно – вътрешно се делим на две – онези, които тръгват с надежда и онези, които са погълнати от свойствената си мрачна замисленост, четяща се в отнесените им погледи и скованите им тела.
Като че ли цялата земя се срути под краката ми. Не ми остана въздух, не ми останаха сили и аз просто паднах надолу… и този път – ОТНОВО – нямаше кой да ме хване, кой да ме притисне до себе си и да каже „Всичко е наред”. Бавно, лека полека ми отнемат всичко – като се започне от достойнството и се стигне до себеуважението, почти безвъзвратно изгубени въпреки крехката защита, която нараненото ми честолюбие се опита да им окаже, но то се огъна под натиска на нещастието ми а после се разби на парчета и фактически вече изобщо го няма. Read More »
Съжалявам, но днес отново съм в едно от пословичните си меланхолични настроения, в които всичко ту ме дразни, ту ми е напълно безразлично… и някак от самосебе си отново постоянно си задавам онзи противен въпрос, който ме тормози и не ми дава мира и който изсмуква и последните ми жизнени сили и безжалостно убива и последното и най-мъничко и слабо желание за борба у мен. Чувствам се зле, отпаднала и недоволна, ощетена, оскърбена и изобщо напълно пренебрегната, сякаш светът е затворил и последната си и най-външна врата пред мен и аз нямам друг избор, освен да стоя на едно място, да гледам как всичко около мен преминава и се движи, а аз просто си седя и чакам да дойде момента, в който просто ще умра и цялата тази безгранична агония ще приключи веднъж завинаги.
Напоследък отново започнах да чета и причините за това са, че 1. не го бях правила отдавна; 2. отчаяно търсех нещо, с което да се разсейвам; и 3. имам достатъчно свободно време И понеже изобщо не съм в настроение да чета философски трудове или трактати на тема политика (не че не се опитах, тъй като това ми е отдавнашна страст), реших да се върна във времето преди това, когато бях изцяло погълната от класическите исторически романи, които в същността си са всъщност любовни. Исторически в смисъл описващи например живота в кралския двор и още куп сюжетни линии като основната повествователна нишка се върти около отношенията на една определена двойка. Тези книги са толкова красиви… и освен че ти вдъхват желание за живот, те замайват със своята простота, въпреки че са адски многопластови. Освен това кой би отказал да поживее поне за няколко часа на ден нечий чужд живот? Но всъщност… какъв е смисълът от всички тези приказки, истории и чувства? Read More »
След повече от седмица, в която не бях писала в блога си, който напоследък заприлича на средновековен дневник, реших, че отново искам да драсна няколко прочувствени реда, тъй като днес ми е ден за почивка или поне полуден, защото вечерта ме очаква поредното мероприятие. О, Боже, доста неща се случиха през това време на съзнателно и упорито мълчание, породено къде от нежелание, къде от пълен нихилизъм за скапаното интернет-пространство, а дори преди две секунди буквално отново ми се случи нещо особено приятно.
Всъщност, аз продължавам да полудявам все така успешно и смятам, че е крайно време да приключа с тази вече наистина неестествена несигурност, която ме е обвила в обятията си и която вече почва да ме обсебва твърде силно. Вече съм убедена, че по-страшно нещо от това да не знаеш какво искаш, няма. Мъчително е всичко да ти е 50/50. А аз съм тотално объркана и нямам ни най-малка идея какво искам и от кого го искам; вечно съм недоволна и неразбрана, а напоследък започнах да получавам пристъпи и на физическа неустойчивост. Разбира се, майка ми не знае за тях и вчера, когато поисках да си легна в 22ч без да вечерям тя съвсем естествено се усъмни, че съм се напила и че ми е лошо. А на мен ми беше зле от хиляди други неща, само не и от алкохол, тъй като в този ден не бях пила нищо друго, освен горещ шоколад и минерална вода.
Но аз усещам, че се разпадам. На моменти – окей, заради махмурлук или абстиненция – имам чувството, че напълно губя контрол върху мислите и движенията си; и докато преди това се случваше само след по-тежък запой, то през изминалите дни и дори днес аз съм под постоянно напрежение, ръцете ми треперят, не мога да дишам и понякога имам нужда да седна някъде, за да не припадна.
Ох, не мога повече! Предавам се! Ще полудея!
Аз, която прекарах предните дни да убеждавам себе си и околните в пълното си хладнокръвие, граничещо с почти обидна апатичност… старите ми мъки се появяват отново!
Добре де! Добре… ще си призная най-сетне… бях казала, че не ревнувам… а всъщност съм едно от най-лесно разстройващите се същества на тая бясно въртяща се планета! То е, защото обичам да ме ласкаят с внимание, обичам да ми се усмихват и да ми предлагат себе си като компания за различни мероприятия и изобщо да се интересуват от мен и аз да се интересувам от тях.
Read More »
О, Боже… ти, който за нищо не ставаш и който нищо не струваш, който, въпреки че не съществува, дава малко и отнема много, който само показва и никога не подарява, а си взима обратно всичките мостри и който за нищожни удоволствия изисква непосилно високи цени… ти, който си най-безполезен, точно когато човек най-много нуждае от теб… пределно ясно ми е, че искаш всички да страдат, за да те викат да им помагаш, докато в същото време не желаеш да си помръднеш дори пръста за тях. Ти си егоист, ти си жалък в опитите си да бъдеш над всички и да злоупотребяваш с тази си власт и аз, въпреки че в миговете на най-силните си болки – физически, сърдечни и психически – съм те молила да дойдеш и да ми помогнеш; аз няма да ти позволя да ме унищожиш, по-скоро бих се дала на някого от плът и кръв (а това няма да стане никога!) отколкото да те оставя да разполагаш с мен и да ме разиграваш както си поискаш!
Наскоро прочетох в един роман, че за една жена няма по-оскърбително нещо от това един мъж да откаже да спи с нея. Но не мисля, че това обхваща всичката възможна горчилка, която някой може да излее върху фантазиите и мечтите на въпросното момиче. Това звучи лигаво и мазно, но като се замисли човек, идва един момент, в който абсолютно и безвъзвратно му дотяга от скапаното отношение, от глупостите и празните приказки. И както споменах в предния пост, аз съм развалина, затова искам да споделя как лека-полека изгарям отвътре, как силите ми ме напускат и колко слаба се чувствам в момента… и как въпреки това все пак успях да измисля един гаден, курвенски и напълно долен план, с помощта на който отново да започна да живея така, както самата аз бих желала.
Този пост съдържа сам по себе си някои разсъждения и открития, и цели подредбата на собствените ми мисли и разбор на причините, поради които си изградих едно ново и наистина печелившо мнение. В действителност то не е новост, нито е революционно или фантастично. То е просто отглас на някои отделни части от онова, с което съм се сблъскала досега и е продиктувано от желанието да намеря смисъл и стимул да продължавам напред, без да се вманиачавам и да страдам от онова, което ми поднася обкръжението ми всеки ден.
